Умирайте по своя воля
и по естествения ред!
В ръцете с молив
                           и без молив!
С един куплет
                       и без куплет!
Умирайте в младежка поза
или с отпусната глава!
В очакване на шум и рози!
Без мисъл даже за това!
Но през останалото време
живейте с чувството за старт!
И без себични теореми!
И без хазарт!
И без хазарт!
Поетите са задължени
от тайния си произход
да черпят ум и вдъхновение
единствено от чист живот.
Не се предавайте за нищо!
Не рухвайте!
                    Това "мерси"
съвсем жестоко и излишно
устата ви ще измърси.
Изгаряйте!
                 Дори зелени,
четете винаги на глас
"неясните" произведения
на гениите преди вас!
И най-накрая се простете
по собствен избор с тоя свят.
След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад!
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб