Десет е.
С нулата.
               В тъмния клен
птиците просто заекват от вицове.
Превод от общия сластен акцент:
броня,
          а след това -
                           рицари,
                           рицари...
Сякаш е червейче:
                           в мрака стърже
старото,
тъжното,
жълтото габърче.
Вечна история:
                        вечер,
                        мъже,
с тях едно габърче-червейче-гаменче.
Чувство за бримки из въздуха.
                                                Мраз.
В бримките - чувство за стари метафори.
"Аз! - вика вятърът. - Аз!
                                  Аз!
                                  Аз!
                                  Аз!"
Сигурно отрича
                         книги и автори.
Есен е.
Облачно.
               Детска ръка
цапа с цинизми отсреща балконите...

Лесно е да се намери дъска.
Трудно е да се направи иконата.
 
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб