Ивайло Динев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

nuvole bianche

 

Ивайло Динев

 

 

       

      ти идваш от сънищата които не помня

       

      там навярно сме били уловени за ръце

       

      с керемидено-сини пуловери

       

      с буйни клечки в косите

       

      с готовност да упътим всеки с компас от 1973

       

      там навярно съм кимал след всяка твоя дума

       

      съм оставал в мълчание

       

      съм се вглеждал в очите ти

       

      съм те хващал за ръка

       

      съм те целувал по челото

       

      там навярно един до друг тичаме

       

      и никой никого не догонва

       

      там ти цитирам Георги Рупчев

       

      а ти правиш чай

       

      кроя вечер революции

       

      а ти рисуваш портрет

       

      и сме с подпухнали устни

       

      посинели с малко кръв

       

      от толкова много вдишвания

       

      един до друг прошепваме

       

      мслт сщствв: нпрд, нпрд!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 08. март 2014 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]