***

Илко Димитров

ПРЕМИНАВА БЕЗЛИЧНО ВРЕМЕ през безличното
пространство.
Не, по-точно,
                                                   лишеното от форма време
през пространството без бъдеще и минало.
С огромна пустота или с любов -
                                                   променям всичко
и необходимо идва нощ или расте
дърво с изсъхващ клон. Светът изглежда съответен
на мойто съществуване. Но внезапно
нахлува предишната безизразност и се подрежда Аза
ми
в редицата на някаква
                                                   неузнаваема причина.
Какво разбирам изцяло?

върни се | продължи