***

Илко Димитров

И СМЪРТТА МИ ще е чужда.
Някои сипаха тъга и мляха
с тумбестите камъни, други
с вяра ръсиха и светна,
                                    а пустотата ми,
преди във гроба-чаша да се смия,
и костния ми мозък ще изсмуче,
по-пуст и от самата нея да остана.
Мъчително встрани, навън от себе си щом бъда,
несъвместим със разума си насаме.
Ни тук,
ни там.

Преди години създадоха нов труп,
а аз добавих и своя смърт.

върни се | продължи