С ЕНЕРГИЧНА ФУГА от бяло-черни колони
зимата безстрастно ме затваря.
Приклопва сетивата ми и без светлик
сред мен самия ме оставя.
Точен стих, и любовта ми -
това е всичко. Не ще ме изкусят
ни нови хоризонти, нито път.
Далеч от този бяс. Желая само
да пренеса отвъд Предела
тишината.
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!