***

Илко Димитров

НЕ САМОТА - ИЗПЪЛВА МЕ СМЪРТ, сякаш не съм
живял.
Минава през мене вселенския вятър,
като през тихо гнездо.
                                         Някой ни ражда -
в своята самота неестествено всеки стои,
след което отново - чрез своята смърт,
в онази хармония всеки се връща,
                                              усърдно безмълвен.
Здраво стисни ръката ми. Господи,
любовта ни спасява,
преди хармонията да ни спаси!

върни се | продължи