Луната

Илко Димитров

1

Луната съществува в светлината на Слънцето
и блести чрез нея.
Изпълнена до краен предел с невероятната светлина,
Луната изчезва.
                                    Потъва в мрака,
в присъщата си нощ.

2

Съществувайки, за да познава,
човекът приема Битието като собствена светлина.
То го изпълва до краен предел,
до предела на разума му,
и човекът потъва в мрака,
в присъщата си нощ.

върни се | продължи