ОБИЧ МОЯ,
Бог може само
до мене толкова близо да бъде.
Един във друг сме така,
сякаш още не сме родени,
или отдавна сме мъртви -
дори привечерния сняг сред сърцата ни пада
като над длан.
Ти познаваш света чрез греха ми,
аз без ужас в себе си гледам с очите си -
фантастично е да предчувствам дъха ти!
Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!