Разумът е на върха на черепа, а сърцето трябва да е
на нивото на гърдите, това е небесното му положение.
От там, на кука закачен за Слънцето-влекач
човекът крачи през безкрая. Разумът разгребва
каквото иде срещу него с изпънати напред ръце,
не задържа в шепи, а отхвърля настрани.
Понякога човекът пада, но влекачът го издърпва -
сърцето няма да остави
човека там, където то не е желало.
Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!