Самочувствие в бъдеще време

Илко Димитров

Ще понесе ли съществото ни това раздалечаване?
Увлечен от безкрай, който сам твори,
опиянен от участта си -
разума все повече във себе си потъва,
а нашите сърца сънуват още
                                                       онзи стар камбанен звън.
И вечните слова, които
                       Забравената нежност връщат.
Ще издържат ли плещите ни този ритъм нов,
този неочакван бряг?
Вековете своята хармония създават,
ала и човека полага знака си
и по-настойчиво пресътворява онова,
                                                                         с което побеждава.
Но ще понесе ли този бяг
роденото във кърви тяло,
ще понесе ли дланите ни тази
                                            меняща се земя,
това бъдеще,
което обитава настоящето?

върни се | продължи