Анжела Димчева

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Гилотина

 

Анжела Димчева

 

 

Най-отчайваща везна
между любовта и омразата,
азът проектира себе си
в кривото огледало.
Точка,
в която се разтапям –
минус двеста градуса вина –
и потъвам ледена,
уж бронирана жена –
прекършен лебед...

 

Краят не е черна дупка,
а конец,
провиснал от небето.
Опъват го душите ни,
но всъщност
ъглите са четири...

 

Сега какво?
Да чакам божия намеса?
Тълпата е като мъгла,
скрива ни,
но писъкът ми свети.
И отрязва нечия глава –
кухи са добрите намерения.
То не било везна
между любовта и омразата,
нито истина наполовина...
Думата ми не е хвърлен камък.
Думите са гилотина.

 

 

 

Електронна публикация на 20. май 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]