В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
със камъка на свойте грехове.

И цялото море у мен се люшва,
потича виолетова кръвта...
В едно се смесват с гръм вода и суша,
а бурята трещи до сутринта.

Едва когато съмне и вълните
се дръпнат с уморена, топла плът,
по пясъка ще заблестят следите
на мойто връщане от дълъг път...

И само пощурелите делфини
ще ми помахат на изпроводяк.
Почакайте, дори след сто години,
при вас, приятели, ще дойда пак!

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
и там оставям свойте грехове.