НОЩ

Нощ. Птича сянка.
Иззад пердето
полюшнато
бледнее тъжно
лицето
на улична лампа.

В тъмата прозират
мигновени,
едва загатнати
очертания.
Топъл дъх. Нежност.
Криле. Плясък.

Жажда. Желание.
Пропаст. Бездънност.
Вихър, засмукващ
телата ни.
Миг вечност.
Отдаване...

По-късно,
притихнала
в тъмното,
оглеждам се в здрача
навън
за светулки.

Току до мен,
в клоните
на дървото отсреща,
кацна Щастието.
Намигна.
Усмихнах му се.

Остана
само един миг, а после
пое си по пътя,
оставяйки
златна диря звезди
и повей от приказка.

Промушвам се тихо
обратно в леглото.
Там спиш ти
и е
синьо, сънно,
уютно и топло.