Петър Денчев

поезия, проза

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

Обичам теб, твоята жена, твоите деца

 

Петър Денчев

 

Случва се проста среща
от рода на "Имате ли цигара?"
Той хваща я за лакътя и
прошепва "Силни са -
от черен алжирски.
Случило ли се е нещо?"

 

"Не, нищо, гледам реката"
казва бавно тя и смуче
розовата цигара.

 

"Не, недей ме разбира
погрешно - обичам те
заедно с жена ти и
децата ти, нали така е?

 

Всяка картичка
ще получаваш
на месец или два.

 

Докато разбереш,
че те обичам -
ей, после ела
да видиш и малката
си розова дъщеря.

 

Не те ли е срам,
че тя ще бъде
галена от друг
баща?

 

Да, зная -
твоите деца,
твоята жена.

 

Казах вече:
обичам теб,
твоята жена,
твоите деца.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2006 г.

г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!