След дългата игра (усмивките, сълзите,
обърканите обяснения, писмата
без обръщение, вечерите на свещи
и всичко друго, за което няма смисъл
даже да си спомням)

оставаме съединени само
със празното квадратче помежду ни,
което никога не можем да пристъпим -

докато свършат дните ни
или единият от двама ни се осмели
да пренебрегне правилата на играта.