|
Мила моя, аз отново съм в Рим и отново съм пред Фонтани
ди Треви. Слънцето всеки миг ще залезе, но никой
от насядалите наоколо събирачи на залези не изглежда засегнат
от скандалната краткост на времето. Защото водата
е, разбира се, знак за неуловимото, но и обещание
за повторимост.
А и този град по определние не може да има
сетива за нашите малки преходности. Твърде плътен е
щитът на вечността му пред стрелите на мигновенията.
И това, че те няма
на пейката срещу водоскоците, не е в състояние да обезсмисли
завръщането на никого... Освен може би на мъжа до колоната,
който бавно прибира във джоба си ненужната вече монета.
|