тогава бяхме малки лекари
ето моята пишк
               ето твоята пут.. как се пише това
принасяхме сияещи води
           с косите си
миришехме на слава
и после хлътвахме в луната
неотвратимо

днес мисля за небесните тела
           единствените сигурни ми близки
за солите на любовта -
крадяхме из балчишките градини,
                                                   не само там

днес утре посевите на съня са очертани от езика ми
между бедрата ти

                                                 и толкова

върни се | съдържание | продължи