тогава бяхме малки лекари
ето моята пишк
ето твоята пут.. как се пише това
принасяхме сияещи води
с косите си
миришехме на слава
и после хлътвахме в луната
неотвратимо
днес мисля за небесните тела
единствените сигурни ми близки
за солите на любовта -
крадяхме из балчишките градини,
не само там
днес утре посевите на съня са очертани от езика ми
между бедрата ти
и толкова
върни се | съдържание | продължи
|