1.
като ги гледам
такива гъвкави плувци във въздуха
спокойни в плам и съборетини
захождат с чергилата си на изток
но ний оставаме
чела измахнати
пасаж от риби прекосява скута ми
не бяхме ли такива някога
като ги гледам
по-често падам в тленната вода
над ласкавото тяло на тюлените
какво да правим с тебе пак си проснат
во варовита памет съществуваха
изтънчените белези от свличане
и рамена на техните
не техните

2.
не бяхме ли
вторачен съм и втренчен съм в телата им
по тях съзирам срички татуирани
от името ти
вбити откази
заничат болки при промяна в климата
прекрасен отпечатък от барута
вечеряме смутени на верандата
сплотени от мистическа ирония
защо не се наметнеш
виновната вода проблясва в чашите
като деца лежахме на моравата
78-ма, заливахме се в смях и неведение
и зная - вече няма да се чукам

върни се | съдържание | продължи