Остров

Вятърът в отворените ми гърди
свива гнездо.
Междувременно преда облака,
който донесе дъжда,
който ни мокреше,
а ние го искахме.
Защото макар и хладно,
май отдавна беше минал.
Асфалтът - гръб на кит.
А ние - боси.

Преда облака,
хурката, вретеното, нишката.
Нали ще трябва
цяла есен да ти плета пуловер,
та да не мръзнеш зимата
на онзи снежен остров,
дето те изпратих.

Писма не чакам.
Нито песни.
Свещта ще свърши.
Ще взема друга.

Върти се хурката.
Далеч е утрото.
В гнездото - черупки от яйце.