|
Влизане в непознат град и излизане
Пламен Антов
Слязох привечер от товарния влак
гладен и недокосвал отдавна жена,
после повървях по улица една
и попаднах в някакъв парк.
На пейката седеше тя - в бяла рокля.
Попитах я за името, а своето премълчах.
Докато говорехме, червата й изкуркаха
и тогава брутално я изнасилих.
Роклята й разкъсах, бикините в храста
запокитих, а тя ме молеше да бъда нежен
и плачеше от болка.
А накрая я накарх да ми духа дори.
Когато си тръгвах, обувката й бяла
светеше самотно и мило в тревата.
Дълго вървях по нощната улица
и се питах за името на града
и за своето.
|