Когато кулите са наистина високи,
небето наистина аметистово,
а цветовете наситени
така че танцът им
да завихря на дансинга пъстрото,
тогава,
по мостовете на душите ни
започва да тича
надеждата,
на куц крак,
но подкрепяна
от патерицата
на мимолетното
щастие.
ноември 2006
Електронна публикация на 10. декември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!