Всеки носи в душата си мънисто
на перла с различни отблясъци,
и със свещи или без,
насред свещени камъни,
но не в църква,
дотъркаляли се от хиляди ъгли
те правят една голяма
огърлица,
орнамент,
декорация,
просто аксесоар,
блестящ изкуствено
на врата на сцената, за да се скъса
и да се пръснат
тичащи
с търколен тропот
едни ненужни, други безценни
пак
в тъмното.
ноември 2006
Електронна публикация на 10. декември 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!