Лаго ди гарда

Ани Тубаджи

Приказките са за това - да им вярваме
и то просто понеже са истина,
небето е осеяно с тикви,
и светят в синьо клонаците,
мъгливи пръстени облаци
прегръщат със страст скални късове,
опрели небето над дъното,
на тъмно, но бистро и плискаво,
свободно и някак заклещено,
реално-донякъде-приказно...
и ето точно по средата му,
на цялата бяснотия на вярата
се гушиш - ти, малко слисан,
в яката си,
и се питаш
до колко сме приказни?

ноември 2006