харесвах един филм
с лорън бакол
и мерилин монро,
в който
преди двете дами
да се омъжат за милионери,
преди да спрат с глупостите
и евтините свалки
продаваха мебели
мебелите от наетото жилище
скъпите мебели
пианото
без дрехите
без празния хладилник
и без пердетата,
които трябваше да крият
мизерията
и надеждите
но откакто
аз самата
се превърнах
в празно жилище
с разфасовани мебели,
вече не гледам
стари филми
дори да знам,
че цялата им история
ще се повтори.