ако не се пътува
дълго и изморително
до пълен отказ
от всяка мисъл
за сметка на образа
няма как
да се научи
най-важният урок -
че нещата
се нуждаят
от време,
за да станат,
ако изобщо станат,
че да искаш всичко,
при това
веднага
е лош мотив,
сбъркан лозунг
предателство
към логиката
на сетивата

пътувам,
за да се науча
да губя време
и със спокойствие
да превърна
самоцелното
отичане на минутите
в стил на живот
иначе как се понася стареенето?