във фоайето
под аулата
в софийския
има една точка
в която,
ако тропнеш с крак
прокънтяват
стъпки и гласове
памети и забрави
прокънтява историята
на образованите,
на книгите и думите,
на европите ни,
които са спасявали българия
от смълчаване.

знам това място
от времето,
в което
то беше
мястото, където работеше дядо
където се пързалях
по парапета,
който водеше
от музея със скелета
към стаичката на портиера,
където тичах и тропах
тичах и тропах
а мозаечните кръгове
бяха като чиниите
от скрития за специални гости
сервиз на баба,
който толкова исках да счупя,
за да видя какво има отвъд шарките.

тия дни разказах
историята
за университетския сервиз
на моите студенти,
но те останаха гладни.