в самолета,
който бавно те откъсва
от познатия говор на летището,
където няма как да не се почувстваш космополит,
особено ако летиш с никому неизвестен полет
от никому неизвестна страна,
на летището,
където си като всички,
защото шенген е спомен,
това ли е eвропа?
мястото, към което си устремен,
мечтата, която носиш,
историята, която знаеш,
картините, които рисуват очите ти...
или европа е пристигането,
проверката има ли съответствие
между сън и събуждане,
между обект и снимка.
а може би европа
са малките сувенирчета,
които купуваш
до айфеловата кула,
до нотр`дам,
до катедралата в страсбург,
до катедралата в кьолн,
на площада в рим...
eвропа е туристическа атракция -
подаваш билетче и гледаш
как 12-те апостоли преминават пред погледа ти,
как пясъчният часовник отмерва врмето,
въртиш глава наляво и надясно,
надясно и наляво,
за да запомниш
поне за кратко
онази къща и онзи двор,
и онзи замък
какви са, какви са били,
кой ги е обживявал.
возиш се с корабче по сена или рейн,
откъртваш за спомен от жълтия камък на мец
или от розовия на страсбург,
отнасяш мисълта за някаква витрина,
за прозвучал орган,
за жената,
която вижда, че се луташ около монмартр
и тича към теб,
за да очертае пътя
по картата

по тази карта,
по която
събираш частите на европа.