Ако Сибиу /Херманщадт/ бе културната столица на Европа за лятото на 2007, то Букурещ бе музикалната - за месец септември. Наистина впечатляващ беше мащабът на този най-голям и най-сериозен форум на Евтерпа в Източна Европа. В продължение на 23 дни с по три или четири концерта дневно в Букурещ и с филиални издания - повторения в големите културни центрове на северната ни съседка, където няма такова несправедливо деление като у нас: "столица - провинция": Клуж, Яш, Брашов, Сибиу и Темишоара, с огромен брой румънски и чужди участници от световна класа.
         Новото, 18-то издание започна на 1 септември с близо четиричасова оперна гала, в обновената и с чудесна акустика Сала Палатулуй /4500 места - продадени и без пропуски дори за официалните лица, с няколкостотин правостоящи!/, на която се представиха 13 първокласни предимно млади румънски певци, които живеят и работят в чужбина. Всички те - възпитаници изцяло на голямата румънска вокална школа, една от водещите в момента в света, отлични вокалисти и завършени музиканти с един труден класически репертоар /Моцарт, Верди, Доницети, Росини, Пучини, Джордано, Масне, Чилеа, Енеску/. Концертът бе подготвен и конфериран от директора на фестивала - Йоан Холендер, родения в Темишоара, успешен интендант на Виенската щатс опера, който наследи на този пост в Букурещ - Йехуди Менухин. Музикалният съпровод на тази предълга и сложна програма осъществи на изключително професионално равнище /без нито едно разклащане, разминаване или фалшив тон!/ превъзходният оркестър на Букурещката опера под сигурната палка на Георге Костин от Темишоарската филхармония.
         Наистина, невъзможно е да се отделят върховите изяви на този концерт-маратон, предаван пряко по Първата национална телевизионна програма, а също и по Телеканала "Култура - Букурещ" и три от радиопрограмите - едната е само за класическа музика и носи името на "Джордже Енеску" /!/ на Радио Букурещ, защото всички те бяха върхови! Тук бих искал да спомена само едно име на прекрасното и нежно лирико- колоратурно сопрано ЕЛЕНА МОШУК, която през този сезон пя на премиерата на "Травиата" в Скалата, певица със завидни вокални и технически възможности, безспорно сценично очарование и голямо бъдеще.
         Фестивалните прояви в Букурещ включваха не само концерти, но и оперни, балетни и театрални спектакли с музика, премиери на изложби, книги, конференции, поетични рецитали, срещи-дискусии, бяха разположени в редица зали в столицата: освен споменатата Сала Палатулуй, в прекрасния Атенеум, залата на Радиото, Националната опера, Националния театър "Караджале", Театърът на комедията и в няколко от дворците, с които изобилства румънската столица. Всички обновени, с добра акустика, препълнени от публика - щедра, възторжена, щастлива от допира с голямата музика и големите артисти и състави. Рекламата за фестивала, добре премислена, изискана и мащабна, го направи известен и сред онези, които са по- далече от изкуството. И този път тримилионният град живя в продължение на около месец със своя най-голям и престижен фестивал. През тези дни, а и не само през тях, градът бе чист, подреден и приветлив, със забързани, но учтиви и сърдечни хора. С удобно метро, чиято мрежа покрива почти цялата му територия.Без улична престъпност, престрелки, катастрофи. Да, всичко бе под знака на фестивала, носещ гордо името на Енеску. Докато нашите седмици в София напоследък минават някак незабелязано дори и културните столичани... Пиша тези редове със завист и съжаление, но това е истината...
         И този път любителите на музиката в северната ни съседка имаха щастието да чуят на живо ОРКЕСТРИ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА:
         Дрезденската филхармония с Националния хор на Испания, Мюнхенската филхармония, Националния оркестър от Париж, Ротердамската филхармония, Националния оркестър на Русия, Филхармонията " Артуро Тосканини", Базелския камерен оркестър, Мюнхенските Бахови солисти, Фрайбургския бароков оркестър, Филхармонията на Осло, Еуропа Галанте от Венеция с виолин - виртуоза Фабио Бионди, Камерата Лизи от Италия, Лондонския симфоничен оркестър ...
         Сред ДИРИГЕНТИТЕ бяха:
         Сър Колин Дейвис, Рафаел Брубек де Бургос, Лорънс Форстър, Мишел Пласон, Валери Гергиев, Шарл Дютоа, Йорди Савал, Марк Маст, Юка Пека Сарате, Алберто Лизи, Пол Голдуин, и редица други първокласни майстори на палката. Немалко бяха и СОЛИСТИТЕ- ЗВЕЗДИ:
         Максим Венгеров, Виктория Муллова, Аманда Форсайт, Евгений Кисин, Пинкас Цукерман, Кристоф Ешенбах, Марта Аргерич, Нелсън Фрайър, Борис Безеровски, Жан Клод Ванден Айнден, Мъри Перайя, Менахем Преснер и неговото изумително Трио "Бозар" - от ИНСТРУМЕНТАЛИСТИТЕ, а от ПЕВЦИТЕ: Хосе Кура от Аржентина и Хадар Алеви от Израел - и двамата вълнуващи драматични певци и артисти като Хозе и Кармен в един вълнуващ и много стегнат спектакъл на шедьовъра на Бизе / с диригент Марио де Росе от Буенос Айрес/, радващите се на световно признание румънски сопрани Анджела Георгиу и Леонтина Вадува ... В "Травиата" като Жорж Жермон се представи най- добрият български баритон ВЛАДИМИР СТОЯНОВ, който е сред водещите Вердиеви гласове днес в Италия. За съжаление, това бе единственото участие на наш артист на този световен форум... Това, разбира се, не бяха всички големи имена на гостите от странство.
         Много бяха и първостепенните РУМЪНСКИ АРТИСТИ:
         Кристиан Мандял, Хоря Андрееску, Корнел Трайлеску, Марин Константин, Ливиу Данчану, Николае Илиеску - от диригентите, Кристина Ангелеску, Марин Казаку, Дан Григоре, Валентин Георгиу, Николае Прелипчану, Габриел Кроитору, Виничиу Морояну от инструменталистите, Щефан Игнат/ най-добрият Едип на Енеску днес/, Кармен Опришану /прекрасно мецосопрано - гледали сме я като Дулцинея в "Дон Кихот" на Масне по Меzzo/, Челия Костя, Роксана Брибан, Александру Агаки, Николета Арделян/ съвършена Микаела в "Кармен"/ от певците...
         В програмата взеха участие и всички водещи РУМЪНСКИ ОРКЕСТРОВИ, ХОРОВИ И КАМЕРНИ СЪСТАВИ, като се започне от филхармониите на:
         Букурещ, Яш, Клуж, Сибиу и Темишоара с техните отлични щрайхисти и много добри духачи, и се стигне до прочутите хор "Мадригал" на Марин Константин, квартета "Вочес", Радиооркестъра, Радиохора, капелите "Трансилвания" и "Молдова", балетните трупи на столицата и другите големи центрове, водещите камерни певци, квартети, триа и отделни инструменталисти.
         Истински фурор предизвика балетната трупа "Морис Бежар" от Франция със спектакъла си "Танцът - Любов" по музика от Бах и Моцарт до Стравински и Теодоракис.
         В рамките на фестивала се състоя и международният конкурс, носещ името на великия Енеску. В тазгодишното издание се състезаваха 46 пианисти, 44 цигулари и 119 млади композитори от цял свят. И този път румънският конкурс се оказа сред най- трудните в света. Конкуренцията между младите музиканти от Русия, Щатите, Румъния, Китай, Полша, Франция, Италия беше жестока. Нямахме български кандидат - досега ние имаме само един лауреат - солистката на Русенската опера ЕВЕЛИНА СТОИЦЕВА през далечната 1964!
         На фестивала прозвучаха 144 опуси от съвременни и класически румънски автори /!/ от средновековната музика до най-нови опуси на днешни автори, сред които 32 пиеси на великия Енеску и ред премиерни изпълнения на нова румънска музика. Чуждите оркестри бяха поканени да изпълнят румънска музика и повечето от тях включиха в програмите си опуси от великия Енеску. Това преди години беше една хубава традиция на нашите Мартенски дни, която се позагуби. Румънският фестивал наистина оправдава името си. Докато нашите фестивали не изпълняват достатъчно дори класика Владигеров...
         За фестивала бяха поканени 140 румънски ЖУРНАЛИСТИ И КРИТИЦИ и 30 техни колеги от Европа и Америка, с ангажимента да го отразят. Не знам как ще стане това в чужбина, но отразяването в Румъния бе изключително. Всеки ден радиата и телевизиите имаха дневник на фестивала, а във вестниците - хроники и рецензии. Организатори тук са не само културното министерство и министъра Адриан Йоргулеску, млад и много интересен композитор и енергичен и почтен културен менажер, на държавната импресарска дирекция "Артексим" от Букурещ / нашата София концерт бе ликвидирана! /и Съюза на композиторите, но и цялото правителство и президента Таричану, което се е ангажирало сериозно с фестивала. Бюджетът е в милиони долари - от държавата, големите банки, застрахователи, държавни фирми и частни бизнесмени. В Румъния, все пак, не познават явления от рода на Азис , Слави, Глория и Ивана...
         Пиша за трети път за този фестивал и винаги правя малък паралел с нашите фестивали и главно със Софийски музикални седмици, който, за съжаление, по обективни, а и по субективни причини, слиза все по-надолу. Разбира се, преди всичко по вина на нашето много "загрижено" за българската музикална култура правителство. Този път ще го спестя. Фактите говорят сами, но ще спомена само два: нашата БНТ упорито не представя и не предава Седмиците, а може би има право - на едно от последните й издания гостува... самодейната оперета от Пазарджик.