Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

УСТАТА

 

Мария Калинова

 

 

Все по-важна се оказва устата...
Там са венците, там е короната.
Силата е в свиването на челюстния ъгъл,
докато спреш да хапеш,
стиснеш зъби...
Но да не ти изпращят от натиска ребрата,
да не се разтворят в гребен.
Не разресвай плитката -
до целомъдрие,
до идея фикс се стягай!
Постигнеш ли целостта си,
едва тогава ще ти поникнат мъдреците.
И повече никога да не се отваряш...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2004 г.
г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!