Даде си дрехите да й ги закърпят.
Нека никой не бърза да я оправдава,
да го кажем и така:
нека оная, която е тръгнала да се задиря,
остане разпорено расо. Изхвърли й парцалите,
парцалките и парцалчетата, разхвърли й ги като прах,
изгони я от тука, през ушите на иглата няма да мине,
няма и няма, защото това също е вярно -
скъп й е кожухът, над кожата си денем и нощем трепери,
по-скоро на камила като мен ще й се размине,
а с нейните коса и косми да се пълнят възглавници,
напукана стомна - тялото й на младо момиче,
лицето й - шума на вятъра.