Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

ДЪЖДЪТ

 

Мария Калинова

 

 

Дъждът юмрук е
с палец, сочещ
"Долу!"
Не стрели, камшици
са вертикалите му.
От гръбнака идва правото
да шибаш
всяка своя пресечка,
която лъже, че ще те превърне
в стълба.
Накрая въставаш срещу кръста си
и си дъжд на място,
ако не се подмокриш
после...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

прочети първоначалния вариант

Електронна публикация на 05. септември 2004 г.
г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!