Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

***

 

Мария Калинова

 

 

Държавата ме търсила в блатото,
питала за мен, хвърляла камъчета
и ме чакала.
Да може да се разтвори дъното на тоя
сбъркан ден, да поникне отнякъде ръката ми,
да се разлистят пръстите.
Кал и тиня, по-добре да те пребият с камъни.
Кал и тиня. Тук всички си приличаме,
а и приличаме на някого.
Кал и тиня, кал и тиня...
Аз избрах: няма да гласувам.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2004 г.
г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!