Лари

Иван Христов

Всичко това се случи
на брега на едно езеро
в щата Уисконсин,
когато Лари ми предостави
своята къща за гости.
Малка къща
с фотоси по стените,
с баня, кухня и тоалетна,
с пиано, пишеща машина
и хол.
Лари тогава не знаеше,
че преди това бях живял
в семейство Василеви,
които много се страхуваха
да не стана алкохолик,
макар че синът им беше
алкохолик и една нощ
ми открадна телевизора.
После бях живял в Крум.
Когато влязох в неговата баня
съседката се разкрещя,
че има вода в коридора.
(Мисля, че Крум не се беше
къпал от десет години.)
Лари не знаеше още,
че бях живял в Симон,
на улица Раковски.
Стаята беше хубава,
но нямаше прозорци.
Купих една малка лампа,
която включвах нощем,
за да не се събуждам
като в ковчег.
Бях живял дори в едно мазе,
в казармата,
с Гонзо - кръгъл сирак,
който всяка сутрин
отваряше очи
и запалваше цигара.
Приятелю, Лари,
колко неща не знаеш!
Благодаря ти,
че ми предостави
твоята къща за гости.
Благословен бъди,
че пиша сега тези стихове
на твоята пишеща машина!