|
(Вместо встъпление) Писането на текст, предназначен за електронно издание, т.е. изначално предопределен да е онлайн четен, но посветен на оффлайн проекциите пак на онлайн битието, ни поставя в ситуация, която се затрудняваме да метафоризираме – огледална зала ли, “обхващащо повторение” ли или порочен кръг, трудно е да се определи, но очевидно се случва и заслужава да се отбележи, включително и като локална рефлексия на глобалната даденост.
Между многото други преходи на границата между двата века и хилядолетия писмената култура осъществи и още един, мигрирайки към хипертекстовите структури на Интернет. Но ако през 90-те години на ХХ век литературната наука наблюдаваше процеса на постепенен преход на литературата към новата техносреда Интернет и спореше за устойчивостта на тенденциите, за позитивите и негативите на интерактивните практики, то още преди да заглъхнат тези спорове, така и не намерили обща позиция, в началото на новия век се появи значителен брой текстове от различни жанрове, които отразяват обратно насочен процес – „въвеждане“ на мрежата в литературата, независимо от прогнозите продължаваща да се синонимизира и съизмерва с книгата. Причините могат да бъдат изведени от ситуацията на осъзнаване на ефимерността на дигиталния текст, на зависимостта му от бързо менящите се технологии, ситуация, в която статичното, устойчивото, класическото – книгата, отново, при новопридобитото знание преди всичко за самата себе си, започна да отразява съперничещия й техногенен виртуален свят. Това въвеждане се осъществява в две основни форми: 1) тематизация в литературата на общуването чрез Интернет и рефлексия върху начините, по които новата среда ни моделира, и 2) заимстване и адаптация на езикови, графични, жанрови характеристики на онлайновите практики в литературни произведения. Най-често тези два аспекта се проявяват едновременно и неразграничимо в един и същ текст, защото Интернет средата в своята комплексност бива възпроизвеждана в литературния текст понякога като външен знак на актуалното, а понякога – като инструмент на дълбинния анализ на измененията в общността на човешки същества, разделени от персоналните екрани и пак чрез тях съединени в новата виртуална реалност.
Един ретроспективен поглед към „междувековието” регистрира прехода на литературата към новата Интернет среда, в която тя мигрира, изоставяйки, както изглеждаше в края на 90-те окончателно печатната си форма, и постепенно започвайки да променя не само условията на достъп, но и да фиксира вниманието върху многоезичието и мултимедийността, да модифицира практиките на четене и писане. Така почти синхронно с дигитализирането на класиката започна създаването и на електронна литература, родена в мрежова среда и функционираща пълноценно единствено в нея1. Тя разви свои специфични жанрове, такива като хипертекстовия наратив, киберпоезията, литературния проект, а напоследък и синтетичната форма на блога, който започнал близо до литературния дневник, продължава развитието си като глобална журналистика.
И дигитализираната книжна, и електронната литература обаче се опират на и използват хипертекста (и вече - хипермедията) в електронна среда2, върху чийто паралел с книгата ще се спрем тук, защото именно той обуславя и обяснява прехода от едната към другата форма на съществуване на словесността; хипертекстът е и стимулът, и формата за миграцията в Мрежата, а на следващия етап – и изкушението за писателите, стремящи се да върнат литературата в нейния модифициран вид на книгата.
Книгата е стабилна, статична, линеарна; в нейните корици – граници текстът е физически изолиран от всички останали, което допълнително потенцира представата за суверенност, за изграждане на собствен свят. Книгата е подчинена на „предпоставените параметри“ на печатната технология, станали през вековете за литературата удобни и привични, и усетени с нова сила едва сега, при съперничеството на новата медия. Сравнен с книгата, хипертекстът е пластичен, динамичен, с променящи се граници и размери. При него е анулиран принципът за завършеност и неприкосновеност на текста, който пулсира между потенциалност и осъщественост, който е в постоянна готовност за реорганизация на фрагментите-лексии, които го изграждат. Хипертекстовите структури са фасетъчни, интерактивни, често имат много автори, чиято позиция не е стриктно отделена от тази на читателите. И едните и другите обаче трябва да притежават нови компетентности – пишещите да познават законите на киберкултурата и технологиите, които я създават и поддържат, а четящите – да усвоят правилата за навигация в киберпространството, принципите за селекция в информационното изобилие и да се оставят на асоциативната логика и интуицията, с които априори се съобразява всичко, създадено за Мрежата и в нея.
В произведенията на българската литература, създадена след 2000 година, с нарастваща честота наблюдаваме тематизация на Интернет, новите медии, киберкултурата. Ще споменем само „*.log“ на Райна Маркова, „Лаканиански мрежи. Блогороман“ на Златомир Златанов, „Авантюра, за да мине времето“ на Албена Стамболова, „4aт или cбoгувaнe c Аpкaдия“ на Пeтъp Кpаeвcки. Не можем обаче да пропуснем и факта на появата на преводни заглавия, визиращи темата за мрежовото битие на съвременния човек, такива като: „Самота в Мрежата“ на Януш Леон Вишневски, „Шлемът на ужаса“ на Виктор Пелевин, „Media Sapiens-2. Дневник на информационния терорист“ на С.Минаев3, както и съществуващите в близко съседство – в македонската литература - опити да се преразкаже на хартия мрежовият, включително реализиран и на кирилица, епистоларен опит, сред които е книгата „Изток - Запад“ (2002) на Я.Владова и Н.Кнежевич4. От формална гледна точка книгата имитира електронната среда, реквизитите на електронната поща, като едновременно се обявява за поле на създаването на епистоларен роман, фрагментите на който представляват част от книжно цяло, по този начин давайки възможност да се сравни традиционната епистола с новата, която предава и регистрира средата на Интернет в нейните относително ранни форми на изява.
Връщайки се към българската литература ще отбележим, че в книгата с проза на Р.Маркова „*.log“ мрежовото общуване и виртуално съществуване са тематизирани, като там в дълбочина и с вещината и пристрастието на личния опит (и, ще сгрешим ли, ако кажем битие) е изследвано взаимоотразяването на двете реалности – изходната и виртуалната. Р.Маркова е автор на обзори за Интернет културата, и активен блогър, и печатен писател, отразяващ в текста своя опит от двойното съществуване – в изходната и във виртуалната, производната реалност. Книгата „*.log“ побира в себе си дневникови бележки (2001-2004 г.), както и статии и есета на авторката, посветени на по-строга, подредена и дистанцирана рефлексия за Интернет културата. Дневниковият характер, движението стъпка по стъпка след изтичащото време отличава книгата като цяло, наречено не иначе, а „log”, едно от значенията на което е именно дневник, но отпратката по-скоро е към „мрежовия дневник“, уеб-лога. Изобщо книгите, ориентиращи се към Интернет културата, се отличават с особена историографичност, те отблизо и пристрастно отразяват развитието на технологиите и своята тематична и формална зависимост от тях, но все по-често и „пропускливостта“ си за нови начини да се мисли, изразява, общува със себеподобните. Впрочем, Р.Маркова използва не само формата на дневника, но и записи на онлайн чат разговори, отличаващи се с още по-голяма фрагментарност и изискващи от читателя да запълни оставените фактологически и хронологически празноти. Наличието на контекст, съвместно обитаван, прави за съвременния читател това запълване забавна игра, поредно въплъщение на епохата на играещия човек. Струва ни се, в този смисъл е и твърдението на Ив.Сухиванов в рецензията му за книгата, че различното в нея е „нарушаването на дистанцията „автор – читател“, или по-скоро на онова конспиративното съучастие в акта на литературното общуване...”5.
В книгата на Маркова следва особено да се подчертае вниманието на пишещата към самата форма на текста и правеното разграничение между написаното за книгата-дневник и написаното в публичния блог, в който на думите се доверяват само идеи, мнения, позиции, но се премълчават болки, радости, разочарования и страх. При паралела между книгата и блога http://rmarkova.com/ тези особености стават очевидни. За разлика от хипертекстовата и вече хипермедийна тъкан на онлайн дневника, при неговата неограничена, потенциална свързаност с всичко в Мрежата, другият „лог“, който е напечатан в книгата, убедително доказва превъзходството на „границите и преградите“, организиращи и направляващи четенето, дори книгата да има размера на 15-инчов компютърен екран. Четейки блога на Маркова (както и всеки друг), никога не оставаме насаме с автора, в четенето-преглед се намесват хипертекстови препратки и хипермедийни връзки, статистики и регистратори на броя на челите този текст (или на тези, които в момента са онлайн и заедно/разделени го четат), всеки път напомняйки за невъзможността за усамотение и съсредоточаване в рамките на света на един човек (какъвто е блогът), в рамките на една страна или на една среда. Впрочем, Р.Маркова отразява текущата актуалност, както се и полага за дневник, но го прави попътно, сякаш между другото, например споменавайки последиците от преходния период в България или отбелязвайки, че проблемите на дигиталното общество са „някакъв странен хибрид от постмодерни страхове и посттоталитарни липси“.6 Преливането между книгата и мрежата ни позволява да проследим хронологията на намеренията и реализацията на замислите, коментарите на първите читатели на онлайн публикуваните фрагменти и официализираните рецензии за книжното тяло, както и да прочетем преките реакции на авторката и отново да проследим отзвука им. И още нещо важно - провокирани от тогавашната Райна Маркова (т.е. пишещата „*.log“) и потърсили информация онлайн, намираме днешната - буквално – в блог-пост от същия ден, който при избрания жанр на нейната книга е просто поредният запис в дневника. Този запис дописва отворената книга и тя става двойно дишаща, амфибия между офф- и онлайна.
Друга версия на това двойно живеене на текста предлага книгата на Петър Краевски „4aт или cбoгувaнe c Аpкaдия“, където обаче отчетливо щрихираният сюжет със своята единичност, финализираност, ясно определен кръг персонажи и с третоличното си дистанциране в прозаичните глави създават една относително затворена структура, жанрово определена от автора като “виртуален роман”. Контекстуалните празнини на записаното общуване в чат, за разлика от наблюдаваното в „*.log” на Р.Маркова, са компенсирани от прозаичните глави, създаващи малък роман на дневния и нощния, реалния живот на Пит, равновесно редуван от виртуалния роман, писан под формата на чат-разговор между само двама – az и petkraski, всъщност още две авторови хипостази. Или както отбелязва az, в мрежата „Постоянно се сблъскваш със себе си”7. Въвеждането в тази драматизирана част на книгата на жанрово разнородни фрагменти, принадлежащи на комуникиращите, маркира още една особеност на онлайн текстовите полета – включването на авторска поезия, авторски епиграми и произведения на киберфолклора. Така тематизацията на Интернет се осъществява и като транспозициониране на онлайн писмовни практики и онлайн общуване в традиционната линейна и книжна форма, взаимопроникване на двете среди, което вече е в ход и в нашата литература.
Така литературните текстове се оприличават на мрежово общуване, възпроизвеждайки похватите му, технологичните му особености, изследвайки възможностите за литературно отразяване на синхронното и асинхронното онлайн съществуване. Тематизирането на компютърното посредничество и разкъсаното на фрагменти-постове текстово тяло на романа, го превръща във въплъщение на хипертекстова структура, чието четене се осъществява по нови правила, с различна степен на готовност да се възприема от едно съзнание в книжно и екранно рамкиране. В резултат на това се наблюдава рекомбинация на жанровите модели в новите постелектронни епистола, дневник, драма, извикани от възникването на нови типове човешки взаимоотношения, пренесени и чрез текстове мигранти от киберкултурата в осезаемия свят на изходната реалност.
---
Бележки:
1 Hayles, N. Katherine. Electronic Literature: New Horizons for the Literary. Published by University of Notre Dame, 2008. [горе]
2 Необходимо разграничение, тъй като историята на хипертекстуалността посочва и печатните, и ръкописните прецеденти на нелинейната организация на текста, започвайки от Библията и стигайки до книгите, появили се на предела между постмодерността и информационната епоха – тези на В.Набоков, И.Калвино, Р.Кьоно и М.Павич. [горе]
3 Можем да очакваме и скорошно преводно представяне на новия – „кризисен роман“ на С.Минаев, „Р.А.Б.”, където онлайн съществуването е станало неотделимо от реалното, превръщайки се от кибертворчество и офис комуникация в действена конспирация. [горе]
4 Владовар Jадранка, Небоjша Кнежевич. Исток-Запад. Скопjе, 2002. [горе]
5 Сухиванов, Иван - Новият роман на Райна Маркова. - Словеса, 15.05.2007. https://www.slovesa.net/index.php?id=1313 [горе]
6 Маркова, Райна. *.log. София, 2006, с. 13. [горе]
7 Краевски, Петър. 4aт или cбoгувaнe c Аpкaдия. С., 2009, с.132. [горе]
---
Райна Маркова. *.log. Изд. „Алтера/Делта Ентъртейнмънт“. София, 2006
|
![Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]](https://litclub.com/img/litclub3.gif)