Няколко месеца преди въстанието - 20 Априлий 1876 год. - в Бяла Черкова една вечер се явява героят на романа Краличът, или - както се нарича още - Бойчо Огнянов. Избягал от Диарбекирската крепост, се вмъква скришом в Бяла Черкова. Той бяга и се крие от преследвание. Авторът не ни казва миналия живот на героя си, нито ни обяснява как е попаднал в крепостта и избягал от нея. Споменува се само, че бил затворен за някакви "политически работи" без повече обяснения. Но, както и да е, Кралича пристига сега в Бяла Черква. Случаят му помага и той става учител и се залибва в даскалицата Рада, която с валчестото си лице и хубавите очи привлича и други сърца . . . Завързва се любов. Заедно с тази любов, узнаваме, че Бойчо Огнянов има и специална мисия да организира тайни революционни комитети и да подготви въстание. По подробно не ни се излага: от где има Бойчо тази мисия, или как изниква тази идея в него; нито пък го виждаме да организира комитет в Бяла Черкова или другаде. Той се крие, преобразява се на селянин, на турчин, според обстоятелствата; скита се нагоре-надолу, лежи болен от рана и тифос с месеци и най-после се научаваме, че е агитатор в Клисурската околност.
          Въстанието избухва, сварва го в Клисура, дето и Рада се намира, и ние го виждаме на укрепленията при въстанниците. След къса борба, всичко пропада: защото Бяла Черкова, дето Огнянов беше със специална мисия по организацията и подготовката на въстанието, не въстава, а се спотайва. Клисура пламва в пожар, въстаниците избягват и Огнянов, както и Рада, сполучват чудесно да се отърват. Най-после след тежки премеждия Огнянов пристига пристига над Бяла Черкова, дето случайно се намира и неговата възлюблена, в една воденица се свършва и трагическият роман с Огняновата и  Радината смърт.