Боян Дановски

проза

Литературен клуб | фантастика | страницата на автора

 

Симфония на винните пари

 

     Слънцето нека показва своите слънчеви хубости на via Appia. Катакомбите нека мечтаят за своето славно минало.
     Клапите на сърцето са ръждясали. Пулсът спрял.
     Трупът на стария Рим вони.
     Ето: скучните лица на любопитни англичанки.
     Трупът на стария Рим вони.
     И те се ровят в него. Но тя още живее. През вековете. Единствена. Античната кръчма в началото на via Appia.
     И през вековете една още истина танцува във въздуха. Над катакомбите. Над римските славни останки.
     In vino veritas.
     Три червени носа танцуват. Как умеят да танцуват тези носове!
     Над всеки нос пеят две очи. Пеят с искри. Всяка искра е свеж звук. Всяка искра е безумно весела нотка. Безумно весела!
     О, тази симфония, тази симфония на винните пари!
     Защото истината чрез виното става лека, не тежи на мозъка.
     Защото мозъкът чрез виното става лек, не тежи на душата.
     Защото душата чрез виното става лека, танцува е пее.
     О, тази симфония, тази симфония на винните пари!
     В полумрака танцуват три червени носа.
     Единият е, разбира се, на Марк Антония. По тези устни още личат, още горят целувките на сладострастната царица.
     На втория нос виси дълга, пияна брада.
     Св. Петър напразно се крие. Напразно.
     Другият? Защо се дърпаш в мрака? Хей, приятелю, кой си?
     Бледо лице. Хлътнали очи. Усмивка. Аз съм ги виждал някъде. През вековете.
     Пеят искрите на техните очи.
     И посред безумно веселия танц бърза, блъска диригентът.
     Ох! Бррум!
     Защо се тръшваш на пода? Приятелю? Защо прекъсна веселия танц?
     Диригентът е впит в гърдите.
     И от гърдите - тъмна кръв.
     И от кръвта - безбройни малки дяволчета, яхнали на черни бръмбари.
     Искам, искам да видя кой е той. Искам да зная. Пуснете ме!
     Кръвта тече по мене.
     Безбройни малки дяволчета щипят месата ми. Черни бръмбъри лазят по нервите, по мозъка.
     Но аз искам да видя мъртвеца. Пуснете ме!
     Бледо лице. Хлътнали очи. Усмивка. Покрити с нощен хлад.
     Мъртвецът е той - аз съм го виждал през вековете.
     Сега зная.
     Мъртвецът съм аз.

 

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!