Вас слънце ви не вижда - лъх,
зефирен лъх ви не допира;
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела ви не намира -
печални, бледни теменуги.

Печални чакате ръка,
сънувате и пръсти нежни.
Напразно чакате!. . . Така,
в надежда тихо безнадеждни,
вий мрете - болни теменуги.

Вий мрете - в храсти и бодил
от първи ден чела навели. . .
Желания в живот немил,
мечти неволни и несмели -
вий чезнете едни след други.

О бледни, болни теменуги!
 

Пейо Яворов | Литературен клуб