Късо време след излазянето на царицата из манастира един млад болярин слезна от коня си пред манастирската вратня. Той беше хубавец, с черна, къдрава коса, с горда осанка на царедворец, облечен със синя кадифена дреха. На бедрото му се люшкаше меч. Той подаде на слугата си повода на коня и влезе в двора.
        Току в това време и госпожа Дария излазяше из черква, дето се бе молила за царицата. Той приближи до нея, поздрави я с поклон и й целуна почтително десницата. Тя го благослови.
        – Бабо Дарио, какво става с нея? – попита той с голямо безпокойство в тъжния поглед.
        – Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е все тъй... Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моята грижа.
        Младият болярин въздъхна.
        – И все не иска да се вразуми?
        – Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят.
        – Мога ли да я видя?
        – Не бива, не бива още – избъбра строго старицата.
        – Аз те моля, бабо госпожо, ти знаеш как я обичам.
        – Ти ще я развълнуваш изново. Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино. Тука мъже не обичам да се мяркат често.
        Боляринът имаше отчаяно лице. Дария го изгледа съжалително.
        – Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената... Толкова други души днес станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жалко за твоята невяста. Толкова млада, толкова хубава... Иди запали свещ в черква, па си иди.
        Игуменката с тия думи се отдалечи.
        – Бабо госпожо, поздрави я от мене – извика боляринът с глас, в който имаше плач. Игуменката му направи само знак с ръка. Тогава той с клюмнала глава влезе в черквата. След малко излезе в нартиката, гологлав, като се кръстеше още. Дворът сега беше празен, калугериците бяха се прибрали в килиите си. Един паун изпущаше своя раздирателен крясък там. Боляринът се запъти към вратнята, устремявайки плахо очи към една килия наляво с малко прозорче. Внезапно оттам се чу една духовна песен от тънък женски глас. Той побледня, хвана се за главата с изражение на дълбока горест, па бързо изскокна.
        Слугата му подведе коня.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи