Тихи стонове. Безшумно две осиротели птици
мраковете бродят: нашите души.
Не стени. По тъмний път се влачат паднали царици -
тъмен път, по който кой не съгреши?

Да летим безшумно. В мракове ще ослепеят
болните осиротели птици: нашите души.
Не стени. По тъмний път се призраци белеят -
тъмен път, по който кой не съгреши?

И със писъци безспирно две осиротели птици
ще се викат - завсегда напразно - нашите души.
Не стени пред скръбний край на бледите царици,
не бледней пред тъмний път, по който кой не съгреши!