Не знам дали нашите читатели са имали някога злощастието да прочетат вестника на шуменските принциписти и да разберат тяхното направление. Тоя вестничец, който носи името Народно съзнание, е създаден от няколко недоволни инспектори и изпъдени учители. Историята на неговото появление е много интересна. Преди няколко години в Шумен се образува едно дружество, което направи бирарийна фабрика върху едно градско място. След година-две друго едно дружество направи друга една фабрика, тоже за бира, в града. Захваща се конкуренция за бирата. Днес дума, утре дума, догдето хората се скарват помежду си. Един изпъден учител влиза араерде и захваща интригите. Случило се, че инспекторите биле приятели повече на първите бираджии и естествено излезли да защищават тях. В това време градското кметство поискало стойността за мястото, върху което било построена фабриката. Разбира се, неудоволствието се удвоявало отвсякъде. Бираджиите от горнята фабрика си основават вестник, за да могат да влияят по изборите и да превземат кметството. Естествено, че те трябвало да земат едно направление в политическо отношение. Най-напред тяхна милост се показали верни и предани на общата българска идея, но се явяваха като опозиция на шуменския градски съвет. По-подир обаче, когато те видяха, че никой не одобри тяхното поведение, те захванаха да показват малка една опозицийка. От дума на дума най-подир тяхна милост си изказаха политическото верую, т. е. че те мисляли, че България без Радославова не може да живее. Като хора върли либерали, какъвто бил и Радославов - според тях, - те не можали да се помирят със своите противници пред каквито и да било обстоятелства. Принципът гледал те да не пострада, па с България каквото ще да става. Хора, както виждате, идеалисти. Всичките събития и фактове, през които премина и преминуваше България, за тях останаха чужди. Не искат хората да знаят даже, че общите интереси на отечеството са много по-важни, отколкото шуменския градски съвет. Но несполуката им в някои отношения ги направи повече крайни, отколкото те сами вярваха да са. Така например в желанието си да показват опозиция на правителството, те надговаряха и сами себе си.
         Както знаят читателите, в 107 брой на нашия вестник се появи една статия с подпис П-в. Тая статия беше отправена против действията на предателските елементи в България. Авторът й, след като казва няколко думи за събитията, през които премина България, и положението, в което се намерва, предлага да се вземат някои мерки против тия хора, както това съществува във всичките страни, и понеже нашите предателски елементи плачат най-много за руския порядък и за Русия, то и авторът на статията мисли, че тяхната милост няма да се сърдят, ако министерството започне да ги управлява и наказва по руските закони, и именно затова той предлага следующето:

         „Да се извлекат от руските „уложения о наказаниях“, които и няма да бъдат от немци и англичани, а от православни християни: 246, 252, 253 и 254 и да се узаконят у нас. В първата и втората се говори, който русин изрече думи, па било заочно, явно и прикрито, срещу правителството и Държ[авния] глава, се наказва с лишение от всички права: политически, имуществени и др. и се употребява в каторжна [тежка] работа от 4-8 години, а у нас се подиграват с прав. и държ. глава. 253 ст. п. 2 говори, че когато някой подбужда чужда държава за война с Русия, се наказва със смърт. А нашите хубостници открито си говорят и пишат за руска окупация и подбуждат русите на военни действия срещу земята ни, и от безнаказано!“

         Всичко това е казано без всяка задна цел, а просто от едно чисто желание да се види веднъж завсякога отечеството ни мирно и спокойно. Ще ли да послуша някой автора, или не, той не иска да знае. Той посочва само как е в отечеството на ония, за които нашите предатели плачат, и как се наказват там всички ония, които подкопават съществуванието на държавата, а у нас тия хора ходят свободно, псуват и държавен глава, и правителство, и България, никой не ги наказва и пак ходят да плачат и да се оплакват, че в България владеяло терор и пр. Но принципистите от Шумен не могле да принесат тая дързост. Щом получили те Свобода, събират се неколцинав редакцията на Народ[но] съзнание, разискват от разни страни въпроса и най-подир дошле до твърдото убеждение, че не може да се нарушава принципът и че против предателския елемент в България не трябва да се вземат никакви мерки. Решават хората и телеграмите зафучават до княза, до Народното събрание, до министерството, па и до нашата редакция. Право да се кажем, доста време се чудихме ние, когато получихме тяхната телеграма, с която се показва на княза, министрите и Народното събрание да не изработвали такъв закон, какъвто предлага авторът на статията в 107 брой, защото това било последно посегателство на народните правдини. Наистина чувствителни хора! Ний сме напълно съгласни с тях, че един подобен закон би бил нарушение на конституционните правдини донегде, но питаме тяхна милост: това, което го вършат предателите в България съгласно с конституцията ли е! Где, в коя страна се позволява така да предателствуваш спрямо отечеството си и да ходиш още безнаказан, свободно из него? Кой народ търпи подобни подигравки над себе си? Ако тяхна милост да бяха китайци, а не свидетели на всичките произшествия в България, тогаз разбираме да бъдат дотолкова чувствителни и да не допущат ни най-малкото нарушение на принципите, но те бяха очевидци и са още на всичко онова, което се върши у нас, те виждат, че тия, които председателствуват, плачат за руския порядък. Тогаз защо да не вземе мерки правителството, щото да ги наказва по руските закони? Не смятат ли шуменските „принциписти“, че ако те спомагат със свойто опонирание в днешните времена, да се тикне България в някой нещастен и безизходен път, не смятат ли, казваме ние, че и тях ще ги управляват русите по своите закони? Или те си мислят, че щом падне днешното, то като дойдат русите, ще да им постелят? Ами камчик? Ами Сибир? Или и тогава принципи ще да проповядвате? Съжаляваме, че не си разбирате само поведението. Съжаляваме, че желането ви да завладеете шуменското градско Общинско управление ви е заслепило дотолкова, щото не можете или не искате да вникнете добре в събитията, които България преживява. Не се тревожете обаче. Хората, които съставляват днешното правителство, както и неговите приятели, много в по-трудни времена не са оставили, щото правдините на българските граждани да не пострадат, няма и сега да оставят. Те не се нуждаят от вашите уроци по конституционни правдини, и всеки случай патриотизмът им не се ограничава само в интересите и напредванието на тая или оная бирарийна фабрика, а по-надалеко.

         Без подпис

[В. „Свобода“, № 112 от 24 декември 1887 г., с. 1-2]

върни се | съдържание | продължи