Най-после ние се радваме на лицемерието, че се явяват тук-там такива люди, които не одобряват нашата публична деятелност, които ни карат да се обясняваме, нещо, което е и добро, и полезно, и прогресивно. Във времената, когато никой не смееше да ни побутне, най-голямата тежест висеше на нашите вратове, защото, като нямаше кой да ни подкача, и писаното ни вървеше не както трябва.
         Но жалното е, че пак нямаме насреща си хора, които би ни турили в респект и сериозно положение, които би ни казали погрешките - общо притежание на всекиго, - за което щяхме да им благодарим. Между това що виждаме? Врели и некипели, които нищо общо нямат със земята, върху която живеем и ратуваме, изтъркани теорийки, книжни принципи и разбъркани философски идеи. По примера на шуменските принциписти, и нашият стар приятел, г. Кърджиев, в своя в. Напред се подпреднал да плаче за свободата, която ние сме тъпчели. Сиромах Кърджиев, нещастен в. Напред, колко е бил той чужд и индиферентен на събитията! Обвинява ни, че сме изменили на радикалните идеи и на свободата, или по-ясно казано, че сме поддържали правителството. Ние не знаем дали за всеки българин има нещо по-скъпо и по-мило, отколкото съществуванието на неговото отечество, на България. Г. Кърджиев е убеден, както се вижда от писанието му, че за България нямало никаква опасност от 9-ий август насам, че не съществували никакви предатели чуждестранци и българи, че работата била просто и обикновено партизанска. Нищо не говори г. Кърджиев, немей пред ония факти, кражби, бунтове и подкупничества, с които България се бори гигантски, с които се занимава цял свят. Това е недобросъвестно от г. Кърджиева, да не кажем нещо повече. Щом г. Кърджиев разсъждава по подобен слепешки начин, ние не можем се споразумя с него, нито пък имаме охота да спорим по-нататък.
         Друга е обаче точката, от която ние тръгваме. Ние сме вярвали и се обадихме още преди 9-ий август, че на България се крои кюляф от една чужда държава, кюляф, който ще да я задуши моментално. Думите ни не закъсняха да се оправдаят. От тогава до сега и за в бъдеще още, ние вярваме, като в божия ден, че има предатели - за жалост - в България, на които доброто и мирното съществувание е смърт; има опасност за съществуванието на страната, което който не признава по искрени убеждения е за съжаляване човек, а който нарочно се преструва - е подло. Ние би помолили почтения си събрат от Пловдив да ни каже: какви бяха ония, които в Русе се подигнаха на 19 февруарий срещу правителството, какъв е Набоков, който по миналите праздници премина в България с 50 души вагабонти? Мъченици ли са, Хаджи Димитровци и Ботйовци ли са, или нещо друго? Против кого се те възбунтуваха? Против Нерона, Николая I, Лудовика и Наполеона? Да ни се каже.
         В отговор на други, като тоя приятел „принциписти“, ние сме се произнесле вече, произнисаме се и сега: че за запазванието на България от сибирските орди, ако стане нужда, ще настъпим на много принципиални и парламентарни работи, като сме строго убедени, че съществуванието на България е хиляда пъти по-скъпо, отколкото принципите и теориите. Като се отърве българската граница от нихилисти, тогава сами ще да седнем на столовете за престъпници да ни съдят и наказват за тяхното нарушение и потъпкваниие. Така ние разбираме принципите, които като прилагаме в практика, не отваряме съчиненията на Дидро, Бюхнера, Бокл и др. да земем тяхното мнение, но се взираме по-внимателно в събитията и нуждите на нашето отечество. Мястото му не е да изложим епохата, страната, народа, формата, понятията и наредбите, в които са живели и писали гореспоменатите мислители, от една страна, а от друга - да направим едно сравнение и с България. Ние държим бас с всичките слепи и педантни подражатели на Дидро и Мила, да намерят в техните книги такъво едно особено обстоятелство, нечуто и невидено досега във всичката история на развитието на народите, а именно: един монарх - не, чакайте, чакайте, един автократ с монголски понятия да взема образа и подобието на Робеспиера, на Кромвела, на Пугачева и други братия от червеното знаме? То би било сè едно и също, когато днес, като се карат във Франция за Ферри и Карно, или в Англия за Гладстона и Салисбури, да се появи китайският император със своите мандарини и да убеждава Рошфора и Парнела, че той ще да осъществи аграрния въпрос, ще нареди във Франция такъва една форма на упревление, гдето да няма нито изборен за седем години председател, който е по-опасен от всеки един монарх, нито пък министри. И във Франция, и в Англия щяха да се изсмеят презглава и опарят с коприва своя демократ социалист, облечени в крокодилска кожа.
         Нарича ни още почтеният либерал консерватори. Когато тиранинът е станал днес революционер, нихилист и радикал, то ние не можеме да намерим такъва една титла и название, която да олицетворява и представлява не консерватор, а реокционер, не монархист, но нещо такъво, което да прилича на китайщина! Такива ние искаме да бъдем, когато Победоносцев, Гирс, Славянският благотворителен комитет и Святият синод изпращат в България бомби и динамит. За това свое поведение ние можем да четем лекции не само на шуменските даскали и на загубения Георги Кърджиев, но и в конгреса на интернационалистите. Ако ние бяхме консерватори в строга смисъл на тая дума, каквото значение има тя в Европа, ако да бяхме душмани на свободата, то Хитрово и Победоносцев щяха да ни сочат с пръст. А пък то, ние не сме за тях нищо друго освен „палочна команда“, когато Кърджиев и всичките негови събратия, поклонници на „свободата“ и на радикализма, свободно могат да бъдат приети във всяка государствена канцелария, стига да отидат. Пък как бе, джанъм, да се отрекат от българската свобода всички, а само Кърджиев и други като него скромности да останат верни на идеята? Ние сме уверени, че негова милост сам ще да се съгласи да ни позволи, като сортироваме борците за българската свобода, да го отметнем пò на скромен ред. По тоя въпрос вярвам да останем съгласни. Много интересно ще да бъде да ни обадяха днешните крачитала за свободата кому се ограничи и наруши свободата от 9-ий август до днес? Кой български гражданин, който е изповядал, че е българин, е пострадал, кому се запрети да не изповядва най-свободолюбивите начала? Свободното слово беше спряно, ще да ни отговорят поклонниците на мъртвата теория. Да, но от това не народът пострада, не свободомисляща някоя партия, но вагабонтите, гладниците на власт, кюлханетата и инатчиите, шпионите и представителите на руското III отделение. Пострадаха: Каравелов и Катя, Радославов и Сакантията, Цанков и Сарафов, агентите на Святия руски синод. Климент и Кисимов, Набоков и черногорският поп Драгич. За тия последните ние сме искали и искаме още най-строгите мерки, най-ограничената свобода, а не за българския народ. Краставата коза, когато влези между зелето, с куршум я замерват, когато за врабчетата и за ластевиците - само плашило турят от куха глава, каквато е на Г. Кърджиев и на неговия сътрудник - Йонкина.
         Главният редактор на в. Напред отдава закона за печата в последната камара на някаква си опозиция, която го извоювала! Иди, та недей пребива пръстите на подобен публицист, който чете на своите читатели подобни глупости. За опозиция знаем ние в камарата: Шивачева, д-р Цачев, Дако Ангелов с кърпата и нищо повече. Значи, Шивачев спечелил закона на свободното слово, а Стамболов и всички други биле за мракобесието! Е, право да си кажем, ние би си стиснали очите пред такъва България, която е изпаднала на такъво дередже, щото Шивачев и Минчо Цачев да й пазят свободата. Съжалява още г. Кърджиев, че нямало повече депутати в Н[ародното] събрание, които да не слушат и зяпат в устата правителството. Санким, негова милост иска да каже, че правителството, съгласно учението на Плеханова, е зорбаджилък, нищо общо няма то с народа и със свободата, та затуй всеки порядъчен човек трябва да го гони и да му препяствува. Идиоти с идиоти! И вие сте станали публицисти, издавате вестници за България!

         * * *

         Тенджерата се търколила, та си намерила капака. Когато редакторът на в. Напред, Кърджиев, ходи да гони вятъра по седмото небе, друго едно крачитало, някой си Вл., излязло в колоните на същия вестник да гризе мъртвите кости на покойния Любена Каравелова. В 1886 г. негова интелигентна милост г. Вл. го вземат за солдатин. Той се явява пред комисията и протестира против грубата казармена система, катя заявява в същото време, че знае и е цел Дидро, Монтескю, Волтер, Ланге и пр., а подобен младеж не трябва да живее заедно със селените. Дядо му Бонев, който малко цени поменатите списатели, казал му, че ще го отпори по фелфебелски, и г. Вл. влязъл в казармата. Оттогава той не може да се помири със съществуванието на България. Тя е черна за него, тя не представлява никаква интелигентна тенденция. Написал беше и Историята на Беловското въстание, дело благородно, но нали не му уважил Бонев претенцията да го не земе солдатин, взема и надрасква в тая чисто българска история такива дивотии, които само наранени катерички могат да говорят. Скромен един селски попец, действителен страдалец на своето време, беше го окарикатурил, че уж би дошел в София да плюе в лицето министрите, че биле се били със сърбите, т. е. че тая война станала причина да вземат и неговото словесие за солдатин. Оттогава станал и поет. Пише и калени стиховце, в които сè казармите описва, как той гледал из прозорчето, как въздишал и пр. Ние, в колоните на Свобода, се присмяхме на героя му, попеца, който бил дошел в София да заплюва министрите.
         Нали държи в ръцете си перо, милостта му, за да ни отмъсти, задраскало се и запънало да черни Л. Каравелова. Обвинява го, първо, че бил излъгал българския народ да прави въстание, в която измама попаднал и Хр. Ботйов; второ, че не бил поет и нямал благороден стил, и трето, че не се бил побоял от величието на Турската империя, в която българският народ бил капка в морето. Тая мисъл на капризното това същество е заета непременно от някого си Дидро или Бюхнера, защото неотдавна, когато той описа Беловското въстание, пълен бе с възхищение за героите на това въстание, за своя съселянин, поп М. Радулова. Сега, подир един месец, моралният герой на това движение, Л. Каравелов, е за него злосторник, измамник за българския народ!
         Какво повече да кажем за тия кресливи синигери? Да ги сравниш с праха от обущата на Л. Каравелова, и това би значело да направиш оскърбление за великите покойници. Озлобена гадина. Той бил великият, че в стихове оплаква как го зел Бонева в казармите, от което България е загубила, а Любен, който оплаква в своите песни цяла нация - малко по-долен пада. Измамил още българския народ, че му не обадил за Турция, че е велика. Плюйте си в пазвата, всички българи! Русия е по-велика от Турция, и Сърбия беше стара посестрима, а вие им показахте лакет! За в бъдъще слушайте г. Вл. ... Идиоти и книжници! Защо ли хабите хубавата бяла книга!

         Без подпис

[В. „Свобода“, № 116 от 13 януари 1888 г., с. 1-2]

върни се | съдържание | продължи