В последно време името на бивший български княз е почнало да дели хората едва ли не на два противоположни лагера. Излизат едни да говорят, че той би бил готов всеки час да тръгне за София, ако да не знаеше, че в България има хора, които са против него. Княз Александър има толкова почитатели и обожатели между българския народ, щото нам не ни остава никакво съмнение, че партизаните на горнето утвърждение за неговото идвание са хора са хора искрени, без никакви задни цели, хора, които от сърдце и душа би желали по-скоро да видят в отечеството ни своя храбър държавен глава, първия български княз, човека, който с десятина души премина балкана да отиде да съединява България, героя от Сливница, мъченика най-после, който за българската свобода и величие възбуди ненавистта на нашите душмани да го нападнат позорно, да влекат като хайдутин, да му се смеят и подиграват!
         Не е за забравение княз Александър! Вярваме, че няма ни заподозре никой, че не стоим в първите редове на ония, които са готови от Лом до София да носят на ръце тоя княз, щом той реши да се върне в България. Било е време, когато ние между другите излизахме с името си да възваждаме княз Александър в принцип, да говорим, че няма него, няма България.
         Днес обаче ние сме принудени да обадим на своите читатели и приятели с дълбоко съжаление, че княз Александър   н я м а   се върне в България   з а с е г а!   Срокът на това    з а с е г а!   е твърде неопределен. Но връщанието на княз Александър не произхожда от това, че той по своя воля ге желае да ни дойде втори път за княз, или пък, че има някоя силна партия в България, някой държавен мъж на власт, който да го не иска. Не. Главната причина, за да не можем да видим княз Александра в България, е тая, че както той, така и регенти, и министри, па и всеки патриотин турят най-напред своето отечество България, па тогава вече на много заден план дохождат личностите.
         Ние знаем десятина-двадесят лица от България, граждански и военни, които стоят начело на работите и които са се обръщали към княз Александра, лично и писмено да го питат за въпроса, който вълнува всяко българско сърдце, т. е. не може ли той да се върне в България? Един и същи е отговорът. Невъзможно е, недейте свързва съдбините на своето отечество с моята личност. Още повече. Княз Александър е препоръчал лица за князове, които тряба да се избират за българский престол. Той е ставал и посредник между българското правителство и новите кандидати!
         Всичко това доказва доколко княз Александър обича България, как той милее за нейните бъдъщи съдбини, как високо поставя своята личност. Другояче не можаше и да бъде. Затова той напусна на 26 август България, затова се отказа доброволно от престола, да опази тая България. Кои са тие сериозни причини, които ще направят България злощастна от неговото вторично идвание, представителите от Великото н. събрание ще да чуят всичко подробно на 21 того; ще да чуят думата от лица, които са говорили с него, ще да четат неговите благородни декларации.
         Прочее, ние обаждаме на нашите читатели и приятели, че всички ония лица, които ходят по кьошетата да пущат слухове, че княз Александър щял да дойде, но имало помежду ни хора, които не искали избиранието му, тие лица не говорят истината или по незнание, или пък нарочно само да вълнуват умовете. Ние сме в положение да знаеме, че ни един от членовете на правителството, биле те регенти или министри, не са биле никога против избиранието на княз Александра. Ако има някой в България, който по друг източник да знае, че княз Александър може да дойде, то нека ни докаже. Със златни слова ще напечатим тая новина.

         З. Стоянов

[В. „Свобода“, № 63 от 10 юни 1887 г. с. 1]

върни се | съдържание | продължи