***

Николай Лилиев

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди умряха!

Тихия пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!