***

Николай Лилиев

В далечни изгубени степи аз скитам.
Не питам, какви безпокойни цветя
безименна скръб ще обкитят.

Летя като птица бездомна в безкрая.
Не зная, в кои вдъхновени земи
извеждат мечтите на Бога.

И в ранната вечер, студена и строга,
ридаят безшумни тъми.