АХАСФЕР

Николай Лилиев

Заспиват вековете своя сън,
и пригвоздено времето трепери,
просторите на ронят звън,
но ти си буден, Ахасфере.

Къде в нощта, безкрайна, глуха нощ,
в зениците на кървав студ стопена,
отнасяш гибелната мощ
на свойта самота смутена?

Ще стихнат ли поройните води
на твойто отчаяние без име,
щом трепнат първите звезди
сред небеса неугасими?

Ще се простре ли светлата ръка
на Бога в заледените пустини
да изведе като река
сънят ти в сините долини?

Или, щом трепнат първите звезди,
и времето пак своя ход отмери,
ще чуеш явствен глас: „Бъди
проклет навеки, Ахасфере!“