***

Бързаш, не бързаш - трябва да спреме,
нека погледнем само за миг
тази кактусова алея в Балчик:
апокалипсис от атомно време!

Грозен, убог, недостоен за песен,
животът протяга хищни бодли
в порив за слънце…
И човек - потресен -
усеща как него самия боли.

Кактусе мой, от кого си посят,
през какви превращения, от какви бездни
носиш в своите лапки железни
този крехък и кървав единствен цвят?

Но аз исках да кажа:
недей си отива,
нека още за малко да бъдем сами…
Ей такава изгърбена и такава бодлива,
все към тебе душата ми се стреми!

През апокалипсиса на днешния свят,
под радиации и взривове коси
все към тебе, към тебе душата ми носи
своя крехък и кървав единствен цвят!