***

Ненадейно сполетян от милост божа,
ето ме: с безкръвни пръсти и притворени очи
дишам елегичен въздух, който може
само в гърлото на флейта да звучи.

И пронизал тишината, чист и нежен е мотива,
чист и нежен ме обзема, като снежен водосток,
серпантинно се разлива, но от мен не си отива,
а ме прави по-замислен, по-висок.

Ах, мелодия на флейта! Стръмна струя
елегичен въздух…
                                   Нека той ме награди
с невъзможната утеха: пак да събера и чуя
всички думи и въздишки, разпилявани преди!

Някъде между небето и земята,
устрелен от разкаяние и зов,
пада и с прекършено крило се мята
късен жерав: неизплакана любов.

И една ръка изстива в мойта длан немилостива,
и една жена ме гледа с неразбиращи очи,
скръбно се отдалечава, но от мен не си отива:
хвърлям тънкото й име в плач на флейта да звучи.

Оставете ме, вървете, забравете за минута
любовта, която няма да прекрачи моя праг…
ако тя сега умира, някога ще бъде чута
и в мелодия на флейта ще ми се обади пак!