***

В лекомислено време сме се родили:
всеки бърза да каже на какво е готов…
А току над главите ни бучат ескадрили.
А поетите яростно се кълнат в любов.

Между две светкавици, два залпа и два земетръса,
между джазови ритми и картечен ек
Ето моята изповед -
                                       безпомощно къса,
като звук от тояжката на сляп човек.

Дал ухо към земята, която ни храни,
но е грозна от пепел, от кръв и барут,
все по-често си мисля за чуждите рани,
все по-тихо говоря,
                                        за да бъда чут.

Мила, не в съпровода на флейта и лира,
а под грубото скърцане на бездушен метал,
бъди ми слушателя,
                                        който единствен разбира
моя авторски рецитал.