Иван Николов

поезия

Литературен клуб | българска класика | страницата на автора

 

***

 

 

И когато премисляте вечер в заспалата къща
не това, за което говорим,
                                                   а това, за което мълчим,
и когато по стръмното стълбище някой се връща,
аз съм третия, който ви гледа незрим.

 

Не, недейте се лъга, че мене ме няма -
аз съм третия, който ви гледа незрим
и очаква какво ще си кажете двама по двама
през усмивки,
                            обелки и кръгчета дим.

 

Аз мълча, но съм пълен до шийката с тайни,
като делва с монети от древния Рим,
през листата на вашите фикуси стайни
аз съм третия, който ви гледа незрим.

 

Зад ключалката бързам окото си нощем да сложа -
аз съм третия, който ви гледа незрим
как пред лягане смъквате своята агнешка кожа
и с памуче си чистите дневния грим.

 

Не мислете, че бог си запушва ушите -
знам, че всички възмездия нему дължим,
но когато сте мъничко прави, когато грешите,
аз съм третия, който ви гледа незрим.

 

Електронна публикация на 28. октомври 2002 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]